Бруталното преживяване от първата вълна на Covid-19 смири много богати държави, където дори големите и щедри здравни системи бяха смазани от непознат вирус. Точно както миналите огнища научиха Азия на трудната истина за това как да се справя с пандемиите, на Запад започваме да учим уроците от този нов коронавирус. Италия увеличи капацитета за интензивно лечение, Франция плаща по-добре на здравните работници (донякъде и България, б.ред.), а Испания изгражда нова болница в случай на пандемия, пише Bloomberg в свой анализ.
Благодарение на тези и други усилия националните блокирания бяха еднократни. И все пак, докато случаите отново се увеличават в Европа, напрежението върху ресурсите за спешни грижи води до икономическо блокиране на местно и регионално ниво. Пациентите с Covid-19 запълват повече от една трета от леглата за интензивно лечение в района на Париж. Подобна е ситуацията и в Мадрид. Мерки в стил заключване - затварянето на барове, спортни зали и други предприятия - се въвеждат, за да забавят нарастването на случаите и приеманите пациенти в болници. Въпреки че процентът на хоспитализациите е много по-нисък, отколкото през първата вълна, правителствата смятат, че нямат друга алтернатива, освен да действат сега. Те се притесняват докъде ще е стигнала цифрата след месец. Френският "Институт Пастьор" смята, че 11 000 пациенти с Covid могат да бъдат в реанимация до ноември. Това е не само над максималния капацитет на страната при извънредна пандемия, но и повече от пика през април.
Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда. Леглата за интензивно лечение не винаги се поддават добре на анализи на разходите и ползите в очите на държавните служители. Ежедневните разходи за едно легло могат да бъдат от около 2000 евро (2347 долара) до над два пъти повече, според Розана Тариконе, доцент по здравен мениджмънт в университета Бокони в Милано. Не се нуждаете само от матрак и медицинско оборудване, а от персонал, който да го управлява. И най-важното е, че това е разход, който може да спаси човешки животи, но без да се противопостави на разпространението на Covid-19.
Поради това политиците се сблъскват с един вид „парадокс на Джевонс“, явлението, при което по-голямото предлагане на услуга може да увеличи търсенето, вместо да го намали. Изграждането на повече легла, без да се овладее темпът на новите инфекции, би послужило само за запълването им, без да се прави нищо за справяне с основния проблем. И когато епидемиите отшумят, натискът за намаляване на разходите пада върху внезапно празните легла.
Правителствата са показали, че са в състояние да нарушат всякакви икономически табута, от заплащане на работници до съвместни заеми на европейско ниво. Отхвърлянето на болниците като поредния инфраструктурен „бял слон“ изглежда крайно.
Един от отговорите би могъл да бъде по-доброто разпределяне на болничните ресурси, които вече съществуват, вместо постоянното им увеличаване. По време на първата вълна на Covid-19 Франция използва специални влакове, за да превозва пациенти около страната и дори през границата до Германия и Люксембург. Трансграничното сътрудничество има още по-голям смисъл сега, като някои държави са силно засегнати, докато други като Италия или Германия се справят много по-добре.
Филип Джувин, ръководител на спешните служби в парижката болница „Жорж Помпиду“, предложи да се създаде европейски резерв от медицински персонал и ресурси, които биха могли да бъдат изпратени от по-малко засегнатите страни до тези, които са изправени пред голям пик.
Друг начин за облекчаване на натоварването на отделенията за интензивно лечение може да включва реорганизиране на самите болници. Южна Корея, която се противопостави на справянето с Covid-19 чрез обширно наблюдение и тестване, използва друг метод, като разпределя пациентите въз основа на тежестта на симптомите и наличността на легла. Пациентите бяха разпределени между обществени заведения, специализирани болници Covid-19 и други места. Обществените съоръжения, например, настаняват пациенти, които съобщават за телесната си температура и всякакви промени в симптомите, използвайки мобилно приложение или телефон, докато са били там, улеснявайки всякакви реакции на място и евентуален трансфер в болница.
Това би наложило преосмисляне на начина, по който ресурсите се използват, което не се получава лесно за западните държави, пощадени от смъртоносни пандемии в продължение на десетилетия. Също така не е заместител на превантивните мерки. Системите за тестване и проследяване наближават своя колапс в няколко държави - те биха могли да се справят и с европейските общи стандарти и технологични приложения за проследяване на контакти, например.
И все пак, ако някога е било време здравеопазването да се разглежда като полза за обществото и икономиката, а не като начин за точене на публичните финанси, то е сега. Ако искаме да се научим да живеем с вируса, трябва да помислим за болнични легла, а не само за баровете.
12:23 | 14.09.22 г.